Лек или дълбок сън: Как да разберем разликата и да подобрим качеството на съня си

Някои хора се будят дори ако партньорът им просто размърда крака в леглото, докато други могат да спят спокойно дори по време на буря. Защо се случва това?

Причините могат да бъдат различни – недиагностицирани нарушения на съня, начин на живот, генетика, хормонален дисбаланс или различни нива на мозъчна активност. Въпреки това специалистите все още не знаят напълно защо някои хора спят леко, а други – дълбоко и непробудно.

Макар че често се шегуваме с това колко лесно или трудно се будим, за леко спящите липсата на качествен сън може да е истински проблем.

През нощта преминаваш през два основни типа сън –NREM (не-бързо движение на очите) иREM (бързо движение на очите).REM е фазата, в която сънуваш, докато NREM ти осигурява по-дълбок и възстановяващ сън. Прекарваш по-малко време в REM, защото тялото ти трябва да премине през четири цикъла на NREM, за да стигне до него. Ето как протича този процес:

• Етап 1 (NREM): Това е най-краткият етап – само няколко минути. Намираш се между будно състояние и сън. Дишането, пулсът, мозъчната активност и движението на очите леко се забавят, а мускулите ти започват да се отпускат.
  

• Етап 2 (NREM): Този етап трае около 30 – 60 минути. Дишането и пулсът ти се забавят още повече, мозъчната активност намалява, движението на очите спира, а мускулите се отпускат напълно.
  

• Етап 3 и 4 (NREM): Това са най-дълбоките и възстановяващи фази на съня. Дишането, пулсът и мозъчните вълни достигат най-ниските си стойности. Именно тук тялото ти се възстановява и лекува. Ако си по-млад, прекарваш повече време в тези етапи. Първият цикъл на дълбок сън трае между 45 и 90 минути, но с всяка следваща цикличност се скъсява.
  

• Етап 5 (REM): След дълбокия сън пулсът, дишането и кръвното налягане се покачват. Очите ти започват да се движат бързо от една страна към друга. Мозъчната активност се активира и наподобява тази, когато си буден – вероятно затова сънищата са най-ярки именно тогава. Тази фаза трае около 10 минути и е около 25% от целия ти сън.
  

След като преминеш през всички етапи, цикълът започва отново – обикновено между 4 и 5 пъти за една нощ. Ако си леко спящ, често оставаш в етап 1 или 2 и рядко достигаш истински възстановяващия сън. Ако си дълбоко спящ, прекарваш повече време в етапи 3 и 4.

Каква е разликата между лек и дълбок сън?

Леко спящите лесно се будят от шум, светлина или миризма. Дълбоко спящите почти не реагират на такива стимули. Но времето, което прекарваш във всяка фаза, не е единственото, което определя дали спиш леко или дълбоко.

Проучвания показват, че„сънните вретена“ – специфичен тип мозъчни вълни – играят роля в способността ти да останеш заспал при външни дразнители. Колкото повече вретена произвеждаш, толкова по-малко вероятно е да се събудиш от шум, светлина или миризма.

Сънните вретена са най-активни във втората фаза на съня – точно преди дълбокия сън. Това може да обясни защо леко спящите трудно достигат до качествено възстановяване.

Добрата новина е, че можеш да предприемеш мерки, за да подобриш качеството на съня си – например чрез създаване на тиха, тъмна и комфортна среда, поддържане на постоянен час за лягане и използване на техники за релаксация преди сън.

Съвети за по-добър сън, ако си леко спящ:

1. Поддържай редовен график:Лягай и ставай по едно и също време всеки ден, дори през уикенда.

2. Създай релаксиращ ритуал преди сън:Чети книга, вземи топъл душ или практикувай медитация.

3. Оптимална температура в спалнята:Поддържай между 15 и 19°C – това улеснява заспиването и дълбокия сън.

4. Ограничи синята светлина вечер:Избягвай телефони и лаптопи поне час преди лягане.

5. Блокирай шум и светлина:Използвай плътни завеси, тапи за уши или маска за очи.

6. Инвестирай в добър матрак:Удобният матрак и правилната поза за спане намаляват нощните събуждания.
   
   

Чувствителността на съня може да се променя под влияние на стрес, график, среда и хранене. Ако си леко спящ, постепенно включи добри навици: създай уютна и спокойна среда за сън, поддържай рутина, намали излагането на шум и светлина. Ако проблемите продължават, не се колебай да се обърнете към медицински специалист.